Мъж без юридическа правоспособност според прокуратурата изготвял жалби, приемал пълномощни и стигнал до съдебна зала като представител на клиенти. Само шест дни след като обвинението срещу него стана публично, полицията в Кюстендил съобщи за отделен случай – жена без юридическо образование, която според разследващите се представяла за адвокат и приемала пари за правни услуги. Двата случая не са свързани помежду си, но поставят един и същ въпрос: колко лесно може един човек да повярва, че срещу него стои истински адвокат?
Две официални съобщения. Два различни града. Два отделни случая.
Между тях – само шест дни.
На 19 юни Районната прокуратура в Благоевград съобщава, че е внесла обвинителен акт срещу мъж от Сандански за упражняване на адвокатска професия без необходимата правоспособност.
На 25 юни ОДМВР – Кюстендил съобщава за процесуални действия в жилище и офис на 59-годишна жена, която според полицията се представяла за адвокат, въпреки че няма юридическо образование.
Случаите нямат установена връзка помежду си.
Но прочетени заедно, те показват колко сериозни могат да бъдат последствията, когато гражданин повери дело, документи, пари и понякога съдбата си на човек, чиято професионална правоспособност не е проверил.
От онлайн курсове до съдебната зала
По-подробният от двата случая е този от Сандански.
Според обвинителния акт, цитиран от Районната прокуратура – Благоевград, обвиняемият В.Ц. е работил от лятото на 2022 г. до 10 януари 2024 г. като адвокатски сътрудник в адвокатско дружество в Благоевград.
Това разграничение е важно.
Адвокатският сътрудник не е адвокат.
Законът позволява на адвокати и адвокатски дружества да наемат сътрудници. Те могат например да получават достъп до дела, по които работодателят им е упълномощен, да водят бележки и да искат копия от документи. Сътрудниците се вписват в отделен специален регистър. Това обаче не им дава автоматично право самостоятелно да упражняват адвокатска професия.
Според прокуратурата през 2023 г. В.Ц. преминал няколко онлайн курса на юридическа тематика и впоследствие кандидатствал за членство в American Bar Association – доброволна професионална организация в Съединените щати.
Прокуратурата подчертава, че нито сертификатите от тези обучения, нито подобно членство представляват завършено юридическо образование или дават право за упражняване на адвокатска професия в България.
По данни на държавното обвинение В.Ц. никога не е притежавал юридическа правоспособност и никога не е бил вписван като действащ адвокат в българска адвокатска колегия.
И въпреки това прокуратурата твърди, че през 2023 г. той започнал да се представя пред различни хора като адвокат.
Жалби, пълномощни, консултации – и реално дело в Петрич
Тук историята излиза отвъд визитна картичка, Facebook профил или разговор в офис.
Според обвинението мъжът предоставял юридически консултации, изготвял жалби, пълномощни и други документи, подавал книжа в съдилища и участвал в съдебни производства като представител на клиенти.
В един от описаните от прокуратурата случаи той консултирал гражданин как да обжалва наказателно постановление.
Подготвил жалбата.
Внесъл я в Районния съд в Петрич.
Било образувано дело.
А след това самият той се явил в съдебно заседание като пълномощник на жалбоподателя.
Именно там системата в крайна сметка го спряла.
След извършена проверка Районният съд – Петрич установил, че той не притежава необходимата правоспособност за упражняване на адвокатска професия и го отстранил от производството.
Материалите били изпратени до прокуратурата и до Адвокатската колегия в Благоевград, а впоследствие било образувано досъдебно производство.
На пръв поглед това би трябвало да е краят.
Според обвинението обаче не е.
Един месец по-късно – отново в съд
Прокуратурата твърди нещо още по-необичайно.
След като вече бил отстранен от едно производство заради липса на необходимата правоспособност, през март 2024 г. В.Ц. отново се явил като процесуален представител – този път по гражданско дело в Районния съд в Петрич.
Пред съда заявил, че притежава юридическо образование, придобито в чужбина.
Разследването твърди още, че обвиняемият убеждавал клиенти да му предоставят нотариално заверени пълномощни, създавайки у тях впечатление, че има право да упражнява адвокатската професия.
Това поставя един от най-важните въпроси в случая:
Ако човек може да стигне до момента, в който клиент му дава нотариално пълномощно и той се появява в съдебна зала, на кой етап обикновеният гражданин трябва да разбере, че нещо не е наред?
И още един:
Колко хора изобщо проверяват адвоката си преди да му дадат документи, информация за личния си живот или пари?
Прокуратурата: обвиняемият е бил осъждан 13 пъти, но е реабилитиран
В официалното съобщение прокуратурата посочва още, че В.Ц. е криминално проявен и е бил осъждан 13 пъти за престъпления от общ характер.
Същевременно институцията изрично уточнява, че към момента той е реабилитиран.
Това уточнение е съществено и не бива да бъде пропускано.
Към настоящия материал обвинението за неправомерно упражняване на адвокатска професия следва да се разглежда именно като обвинение. Вината се установява единствено с влязла в сила присъда.
Шест дни по-късно – втори случай, този път в Кюстендил
На 25 юни идва друго официално съобщение.
Този път от ОДМВР – Кюстендил.
Ден по-рано служители на полицията извършили процесуални действия в жилище и офис в Кюстендил, обитавани от 59-годишна жена.
Действията били проведени под надзора на наблюдаващ прокурор и с разрешение на Районния съд – Кюстендил.
От двата обекта били иззети множество документи.
Според МВР жената се представяла за адвокат и предлагала правни услуги.
Разследващите посочват още по-сериозен детайл – според установеното в образуваното по-рано досъдебно производство жената няма юридическо образование.
Полицията съобщава и за клиенти, които са плащали за правни услуги, но не са ги получавали.
Към официалното съобщение не е посочен конкретен брой засегнати клиенти, нито размерът на платените от тях суми.
МВР съобщава единствено, че работата продължава под надзора на Районната прокуратура – Кюстендил.
Какво знаем – и какво все още не знаем
Точно тук е важно да се постави граница между официално установеното до момента и въпросите, които остават без публичен отговор.
По случая от Сандански има внесен обвинителен акт и сравнително подробна хронология от прокуратурата.
По случая от Кюстендил публичната информация е значително по-ограничена.
Не е ясно колко клиенти се проверяват като потенциално засегнати.
Не е обявено какъв период обхваща предполагаемата дейност.
Не са оповестени общият размер на платените суми и естеството на правните казуси, по които е търсена помощ.
В официалните публични съобщения, прегледани от PredelNews към момента на подготовката на този материал, не откриваме последващо подробно съобщение от прокуратурата за развитието на този случай.
Това не означава, че по разследването няма развитие – единствено че такова не е подробно оповестено в проверените публични източници.
Но как изобщо се става адвокат?
Отговорът по закон е доста по-сложен от „разбирам от право“.
Законът за адвокатурата предвижда, че адвокатска професия може да упражнява само адвокат или адвокат от Европейския съюз при предвидените условия, а за адвокат в България е необходимо лицето да бъде положило клетва и да е вписано в регистъра на адвокатската колегия.
Сред основните изисквания са:
завършено висше юридическо образование;
придобита юридическа правоспособност;
необходим юридически стаж;
адвокатски изпит, освен в изрично предвидени от закона случаи;
необходимите професионални и нравствени качества.
Онлайн сертификат, членство в чуждестранна организация, работа около адвокати или умението да се изготвят юридически документи не заменят тези изисквания.
Проверка, която може да отнеме по-малко от минута
И тук има нещо, което много хора вероятно не знаят.
В България съществува Единен адвокатски регистър, поддържан от Висшия адвокатски съвет.
В него гражданите могат да проверят дали човекът, на когото възнамеряват да поверят своя случай, действително е вписан като адвокат и какъв е професионалният му статус.
Самият Висш адвокатски съвет подчертава, че именно този регистър е официалният източник за информация относно действащите адвокати, тяхната колегия и правото им да упражняват професията.
Това е особено важно в момент, когато проблемът вече не съществува само във физически офиси.
Висшият адвокатски съвет предупреди и за друг тип заблуда – в интернет
През 2026 г. Висшият адвокатски съвет публично предупреди за сигнали, свързани със сайтове, които се представят като платформи за правни консултации.
Според позицията на съвета са постъпвали множество сигнали за използване на имената и професионалните данни на реални адвокати без тяхно знание и съгласие.
В някои случаи потребителите можели да останат с впечатление, че получават консултация от конкретен адвокат, въпреки че посоченият човек няма нищо общо със сайта или услугата.
ВАдвС призовава гражданите да не се доверяват на правни услуги, при които не може да бъде проверено кой реално стои зад тях.
Така рискът вече има поне две лица.
Едното е човекът срещу вас в офис.
Другото е името и снимката на екрана.
И в двата случая най-лесната първа проверка е една и съща – има ли този човек действителен адвокатски статус в официалния регистър?
Двата случая не доказват „система“, но показват уязвимост
Би било неправилно от два отделни случая да се прави заключение, че Югозападна България е залята от фалшиви адвокати.
Няма данни двата казуса да са свързани.
Няма и основание от тях да се прави извод за адвокатската професия като цяло.
Но има основание да се зададат въпроси.
Как гражданинът проверява човека, на когото поверява правен проблем?
Как се стига до ситуация, при която лице без необходимата правоспособност според прокуратурата не просто предлага консултации, а достига до съдебно заседание?
Колко бързо институциите обменят информация, когато възникне съмнение за неправомерно упражняване на регулирана професия?
И колко хора разбират, че думите „юрист“, „правен консултант“, „адвокатски сътрудник“ и „адвокат“ не означават едно и също нещо?
Случаят от Петрич показва как според държавното обвинение границата може да бъде премината чак до съдебната зала.
Случаят от Кюстендил показва друг риск – човек да плати за правна услуга на лице, което според полицията няма дори юридическо образование.
А общото между двете истории е доверието.
Доверие, което един гражданин може да предостави само за няколко минути – с подпис под пълномощно, предаване на папка с документи или плащане на възнаграждение.
И което понякога е достатъчно да бъде проверено с едно име в един регистър.
Бележка на редакцията: Материалът е изготвен въз основа на официални съобщения на Прокуратурата на Република България, ОДМВР – Кюстендил, действащия Закон за адвокатурата и информация на Висшия адвокатски съвет. Двата описани случая са отделни и няма публични данни да са свързани. По отношение на обвиняемия по случая от Сандански важи презумпцията за невиновност до постановяване на влязла в сила осъдителна присъда.
Коментари (0)
Оставете коментар
Моля, коментирайте любезно и по темата.