46 000 евро без ДДС. Пет дни работа. Два нови слоя асфалт. И под тях – ВиК мрежа, за която самата Община Благоевград признава, че трябва да бъде изградена наново.
Не, това не е виц.
Това е реалността на ул. „Христо Силянов“ в Благоевград.
Докато гражданите с години слушат как няма достатъчно средства, как проектите чакат финансиране и как инфраструктурата не може да бъде оправена наведнъж, сега получаваме ситуация, която звучи абсурдно дори когато я обяснява самата местна власт:
слагаме чисто нов асфалт върху инфраструктура, която знаем, че трябва да бъде разкопана и сменена.
46 000 евро без ДДС за асфалт върху ВиК мрежа за подмяна
Вчера кметът на Благоевград Методи Байкушев съобщи, че е обновен асфалтът на ул. „Христо Силянов“ в участъка от Джамията до ул. „Аргир Манасиев“.
На пръв поглед – добра новина.
Всеки, който е минавал оттам, знае в какво състояние беше улицата. Настилката беше разбита, движението неприятно, а живеещите в района с право очакваха проблемът най-накрая да бъде решен.
Само че има една огромна подробност.
Под новия асфалт се намира ВиК мрежа, която трябва да бъде сменена.
И това не е твърдение на опозиция, недоволен гражданин или политически противник.
Това го казва самият кмет.
Мрежата трябва не просто да бъде ремонтирана, а да бъде изградена наново, включително с канализация с по-голям капацитет.
Тоест още преди да бъде положен новият асфалт е било ясно, че отдолу има инфраструктура, която в бъдеще ще изисква сериозна реконструкция.
И най-притеснителното – рискът от разкопаване е известен още сега
Общината не крие и друг проблем.
Докато се чака голямата ВиК реконструкция, остава рискът от аварии и последващи разкопавания.
Нека го кажем по-просто:
възможно е чисто новият асфалт да бъде разрязан заради авария още преди да е дошло време за планираната подмяна на мрежата.
И въпреки това решението е взето.
Ремонтът е извършен за пет работни дни и според информацията на кмета струва 46 000 евро без ДДС, платени от бюджета за текущи ремонти на асфалтови настилки.
46 000 евро.
За настилка върху ВиК мрежа, за която още днес знаем, че не е окончателно решение.
Аргументът: големият ремонт вероятно няма да започне преди 2028 г.
За да сме коректни – кметът дава обяснение.
Проектът за реконструкцията на ВиК мрежата вече е готов, но не е успял да бъде включен достатъчно рано за финансиране през тази и следващата година.
Обектът е останал за реализация в бъдещ период и надеждата на администрацията е, при нормално държавно финансиране, строителството да започне през 2028 година.
Затова изборът според Общината е бил между две лоши възможности:
да се продължи с кръпките по разбитата улица или да се положат изцяло нови два слоя асфалт и хората да получат нормална улица поне за следващите години.
Разбираме аргумента.
Но той не премахва големия въпрос.
Нима това е нормалният начин да се управлява един град?
Точно тук гражданите имат пълното право да се ядосат.
Защото от години сме свикнали да гледаме един и същ сценарий из българските градове:
асфалтират улица – след това идва ВиК.
Оправят тротоар – после го разкопават.
Правят ремонт – след ремонта започва друг ремонт.
И винаги има обяснение.
Винаги има причина.
Винаги „така се е наложило“.
Само че сметката в крайна сметка не я плащат институциите от собствения си джоб.
Плащат я гражданите.
Затова въпросът не е дали ул. „Христо Силянов“ е имала нужда от ремонт.
Имала е.
Въпросът е защо в XXI век все още стигаме до избор между разбита улица и нова улица върху инфраструктура, която вече знаем, че трябва да бъде заменена.
Къде е дългосрочното планиране?
Как град като Благоевград се оказва в ситуация, в която проектът за ВиК е готов, но финансирането е далече, а междувременно трябва да се влагат десетки хиляди евро в настилка отгоре?
Ако през 2028 г. улицата бъде разкопана, кой ще обясни на хората защо?
Представете си картината.
2026 година – полагаме нов асфалт.
2027 година – дано няма ВиК аварии.
2028 година – идва финансирането, идват машините и започва реконструкцията на мрежата.
И какво следва?
Разкопаване.
След това възстановяване.
След това отново асфалт.
Точно затова още сега трябва да има ясен отговор как ще бъде организирана бъдещата реконструкция, каква част от сегашната настилка ще бъде засегната и колко ще струва последващото възстановяване.
Защото 46 000 евро без ДДС не са дребни пари, които могат просто да бъдат записани като временен комфорт до следващия голям ремонт.
Да, улицата вече изглежда по-добре. Но това не трябва да убива въпросите
Никой разумен човек няма да спори, че жителите на района заслужават нормална улица.
Заслужават.
Заслужават и да не газят кал.
Заслужават автобусите да се движат нормално.
Заслужават автомобилите им да не разбиват окачвания по дупките.
Но същите тези граждани заслужават и още нещо:
парите им да бъдат харчени с максимално дългосрочна логика.
Затова красивият нов черен асфалт не трябва да бъде краят на разговора.
Напротив.
Той трябва да бъде началото на няколко много конкретни въпроса:
Колко точно време се очаква тази инвестиция да остане непокътната?
Каква част от улицата ще трябва да бъде разкопана при бъдещата ВиК реконструкция?
Колко ще струва повторното ѝ възстановяване?
И можеше ли ремонтите да бъдат организирани така, че данъкоплатецът да не плаща два пъти за една и съща улица?
Защото Благоевград няма нужда просто от повече асфалт.
Благоевград има нужда от ремонти, които не започват с мисълта кога ще трябва отново да бъдат разкопани.
Коментари (0)
Оставете коментар
Моля, коментирайте любезно и по темата.