tbsoftware_automations

Кюстендил в бедствено положение заради водната криза: пет квартала на режим, огромни загуби на вода – какво следва?

Predel News
Кюстендил в бедствено положение заради водната криза: пет квартала на режим, огромни загуби на вода – какво следва?

Сподели:

Водната криза в Кюстендил доведе до обявяването на частично бедствено положение. След повече от два месеца ограничения във водоснабдяването общината задейства плана си за защита при бедствия. Мярката е в сила до 28 октомври, а при необходимост ще бъдат осигурени водоноски. Зад кризата обаче стоят и проблеми, натрупвани с години – липса на алтернативни водоизточници, недостатъчна инфраструктура и загуби на вода, които според данни на ВиК достигат около 60%.

Кюстендил посреща края на октомври с проблем, който остава нерешен от лятото – недостигът на питейна вода. След месеци на ограничения, протести и затруднения за жителите, местната власт официално обяви частично бедствено положение на територията на града.

Мярката е въведена със заповед на Община Кюстендил, считано от 12:00 часа на 21 октомври 2026 г., за срок от седем дни – до 12:00 часа на 28 октомври, освен ако не бъде изменена или удължена.

Решението идва на фона на продължаващия воден режим, който от август засяга няколко квартала на областния град. В официалната заповед се посочва, че ограниченията нарушават нормалния живот на населението и създават риск за здравето на хората, имуществото и местната икономика.

Кои квартали на Кюстендил са засегнати от водния режим?

Първоначалният режим, въведен на 22 август 2026 г. по искане на държавния ВиК оператор „Кюстендилска вода“, обхвана пет квартала и централната градска част:

  • кв. „Колуша“

  • кв. „Младост“

  • кв. „Румена войвода“

  • кв. „Запад“

  • кв. „Могилата“

  • централната градска част

Ограниченията бяха наложени заради намаления дебит на водоизточниците и затрудненията при запълването на резервоара, който обслужва тези райони.

Първоначално водата трябваше да се подава от 06:00 до 22:00 часа, но впоследствие режимът беше затегнат.

Към 24 октомври няма потвърден нов единен график за всички засегнати райони. Затова жителите трябва да следят актуалните съобщения на ВиК оператора, тъй като часовете на водоподаване могат да бъдат променяни.

Проблемът не се ограничи единствено до областния град. През предходните месеци воден режим беше въведен и в села от общината, сред които Берсин и Граница. Настоящата заповед за частично бедствено положение обаче се отнася конкретно за територията на град Кюстендил.

Какво означава бедственото положение и какво ще се промени за хората?

Обявяването на частично бедствено положение не означава автоматично, че целият град остава без вода. То позволява на местните институции да организират извънредни действия за овладяване на кризата.

Със заповедта е задействан Общинският план за защита при бедствия, а ръководството на операциите е възложено на управителя на „Кюстендилска вода“ инж. Даниел Орманков.

Общинският щаб преминава на непрекъснат режим на работа. Сред предвидените мерки са:

  • Осигуряване на водоноски за питейни и битови нужди при необходимост.

  • Организиране на аварийно-възстановителни дейности в засегнатите райони.

  • Мобилизиране на техническия и човешкия ресурс на ВиК оператора.

  • Координация с пожарната, областната администрация и останалите компетентни институции.

  • Редовно информиране на гражданите за развитието на ситуацията.

В заповедта е предвидено информация за хода на неотложните аварийно-възстановителни работи да се предоставя на всеки два часа на кмета и да се изпраща на съответните институции и медиите.

Важно е да се уточни, че възможността за осигуряване на водоноски не означава, че те вече са разположени. Към момента няма потвърдени адреси и график за доставка на вода с такива съоръжения.

Защо Кюстендил остана без достатъчно вода?

Причините за водната криза се оказват значително по-дълбоки от едно продължително засушаване.

Още на 25 август управителят на „Кюстендилска вода“ Даниел Орманков посочи пред журналисти, че основните проблеми са липсата на алтернативен водоизточник и недостатъчните възможности за съхранение на вода.

Кюстендил се захранва от речни водохващания и шахтови кладенци по река Струма. При продължителни периоди на засушаване дебитът им намалява, а системата не разполага с достатъчно резервни възможности, за да компенсира недостига.

Допълнителен проблем е невъзможността водните количества лесно да бъдат преразпределяни между отделните части на града.

Така дори временното подобряване на природните условия невинаги е достатъчно за трайно стабилизиране на водоснабдяването.

Около 60% загуби на вода – проблем, който не може да бъде пренебрегнат

Един от най-тревожните показатели, свързани с водоснабдяването в Кюстендил, е размерът на загубите по мрежата.

Според данни, представени от управителя на „Кюстендилска вода“ през август 2026 г., загубите на вода достигат около 60 процента.

Това означава, че съществена част от водните количества не достигат до крайните потребители като отчетено потребление. Показателят включва различни видове загуби и не бива автоматично да се приравнява само на физически течове.

От дружеството посочват, че през последните години са подменени над 2000 метра водопроводи и повече от 700 метра довеждащ водопровод. Въпреки инвестициите проблемите остават сериозни.

Данните поставят важен въпрос: може ли недостигът да бъде преодолян трайно, без мащабна модернизация на водопроводната система?

Незавършеният язовир „Кюстендил“ отново поставя въпроси

Сред дългосрочните проблеми е и незавършеният язовир „Кюстендил“.

Проектът, започнат преди десетилетия, е замислен като част от инфраструктурата за осигуряване на надеждно водоснабдяване в региона.

По думите на управителя на ВиК дружеството липсата на съоръжения за натрупване и съхранение на достатъчни количества вода е сред основните причини областният град да бъде толкова уязвим при засушаване.

За разлика от Кюстендил, Дупница има възможност да използва алтернативни водоизточници, включително язовир „Дяково“.

Това показва, че водната криза не може да бъде обяснена единствено с климатичните условия. Състоянието и възможностите на водоснабдителната инфраструктура имат съществено значение.

Кметът: Ситуацията е по-добра спрямо лятото

Въпреки обявеното частично бедствено положение кметът на Кюстендил Огнян Атанасов коментира пред БНР, че ситуацията с питейната вода е по-благоприятна в сравнение с летните месеци.

Според него проблемите са предимно от техническо естество.

Това е важно уточнение: въвеждането на бедствено положение показва сериозността и продължителността на кризата, но само по себе си не доказва, че наличните водни количества са намалели допълнително през последните дни.

Основният въпрос остава дали предприетите действия ще доведат до устойчиво подобрение, или след изтичането на извънредния срок жителите ще продължат да живеят с ограничения.

Какво следва след 28 октомври?

Седемдневният срок е период, в който местните институции трябва да организират и изпълняват неотложните мерки за овладяване на ситуацията.

Това обаче не е официално обещание, че водният режим ще бъде отменен на 28 октомври.

Резултатът ще зависи от състоянието на водоизточниците, техническите възможности на системата и ефективността на предприетите действия.

Ако проблемите продължат, институциите ще трябва да преценят необходимостта от допълнителни мерки, включително евентуално удължаване на бедственото положение.

Какво трябва да знаят жителите на Кюстендил?

Хората в засегнатите квартали трябва да следят официалните съобщения на „Кюстендилска вода“ и Община Кюстендил за промени във водния режим, аварии и евентуално разполагане на водоноски.

При продължително прекъсване на водоподаването е разумно домакинствата да разполагат с необходимите количества вода за основни нужди.

Ако водата след възстановяване на подаването е видимо мътна или със съмнителни характеристики, тя не бива да се използва за пиене, докато няма потвърждение за безопасността ѝ от компетентните институции.

Обявяването на бедствено положение само по себе си не означава, че водата в целия град е негодна за пиене.

Водната криза поставя въпроси, които не могат да чакат

След повече от два месеца режим на водоподаване жителите на Кюстендил имат основание да очакват не само извънредни действия, но и конкретен дългосрочен план.

Какви инвестиции са необходими за намаляване на загубите? Как може да бъде осигурен алтернативен водоизточник? Какво е бъдещето на язовир „Кюстендил“? И най-важното – кога засегнатите домакинства ще могат отново да разчитат на нормално водоснабдяване?

Частичното бедствено положение е реакция на продължаващата криза. Истинският успех ще бъде постигнат едва когато извънредните мерки престанат да бъдат необходими.

PredelNews ще следи развитието на ситуацията и решенията на отговорните институции.

Източници:

Информацията е проверена към 24 октомври 2026 г.

Сподели:

Свързани новини

Коментари (0)

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще сподели мнение!

Оставете коментар

Моля, коментирайте любезно и по темата.

Рекламирайте в PredelNews
Рекламирайте в PredelNews