КАКВО ВСЪЩНОСТ ТРЕВОЖИ БЛАГОЕВГРАД? PredelNews анализира 72 граждански сигнала – резултатът е показателен

Докато големият обществен разговор често се върти около политика, магистрали и национални скандали, проблемите, заради които жителите на Благоевград реално сядат пред телефона или компютъра и подават официален сигнал, изглеждат доста по-различно.

Неработеща лампа. Препълнен контейнер. Опасно дърво. Разбит тротоар. Бездомно куче. Шум под прозореца.

PredelNews направи собствен анализ на публично достъпните сигнали в системата „СигналИн“ на Община Благоевград, за да потърси отговор на един прост въпрос:

Какво всъщност дразни, притеснява и кара хората в града да реагират?

72 сигнала под лупа

Прегледахме извадка от 72 публично достъпни сигнала, публикувани в началото на септември, и ги групирахме според официалната им категория.

Резултатът:

ПроблемСигналиДялОколна среда1723.6%Осветление1216.7%Животни811.1%Обществен ред и сигурност811.1%Улици и тротоари79.7%Паркиране45.6%Пътна сигнализация45.6%Други категории1216.7%

Така повече от 72% от разгледаните сигнали попадат само в пет категории – околна среда, осветление, животни, обществен ред и улици и тротоари.

Това не е представително социологическо изследване и не трябва да се възприема като такова. То показва не непременно какво всеки благоевградчанин смята за най-важно, а какви проблеми карат гражданите да стигнат до конкретно действие и да сезират общината.

И точно затова данните са интересни.

Проблем №1: средата непосредствено пред дома

Най-голямата категория в извадката е „Околна среда“ – 17 от 72 сигнала.

Но зад сухото административно наименование се крият съвсем конкретни неща.

При нашия преглед голяма част са свързани с опасни или паднали дървета, счупени клони и поддръжка на зелените площи. Друга голяма група е свързана с боклук, препълнени или повредени контейнери и нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.

Има сигнали за почистване на коритото на река Бистрица, за дим, за щети след косене на тревата и за неподдържани пространства.

Изводът е любопитен.

Когато човек говори за „качеството на живот“, вероятно си представя заплати, образование, здравеопазване или цени.

Когато обаче трябва да посочи конкретен проблем пред институция, много често качеството на живот се свежда до нещо много по-елементарно:

Мога ли спокойно да мина по улицата пред дома си? Чисто ли е? Безопасно ли е дървото над колата ми? Има ли къде да изхвърля боклука?

Вторият голям проблем е тъмнината

12 от 72 разгледани сигнала са за уличното осветление.

И тук има нещо по-интересно от самата бройка.

На 3 септември е подаден сигнал за неработещо осветление в района на ул. „Генерал Тодоров“ №19. Подателят отбелязва, че лампите на №17 и №19 се повреждат често.

Пет дни по-късно – на 8 септември – на същия адрес е регистриран нов сигнал. Този път заглавието е „Опасна лампа“, а гражданинът предупреждава, че лампата пада „за пореден път“ и че непосредствено до нея преминава дете.

Към проверката ни и двата сигнала са отбелязани като „В обработка“, без публикуван институционален отговор.

Това е важно, защото показва още един модел в гражданските сигнали:

хората не реагират само на липсваща услуга. Те реагират особено силно, когато проблемът се повтаря.

Тогава недоволството започва да се превръща в недоверие.

„Преди да стане беля“

Друга дума, която се появява отново и отново в прегледаните сигнали, е свързана с опасността.

Опасно дърво.

Опасна лампа.

Опасна шахта.

Опасна сграда.

При сигнал за сграда на бул. „Васил Левски“ гражданин предупреждава за падащи отломки от фасадата и твърди, че вече няколко пъти едва не се е стигнало до инцидент.

При друг случай гражданин сигнализира за временен светофар по пътя към Бистрица и парк „Бачиново“, при който според описанието двете посоки могат да получат зелена светлина по начин, създаващ конфликтна ситуация.

А в трети сигнал човек описва невъзстановена пътна настилка след ВиК авария от средата на юли – близо два месеца по-късно на мястото според него все още има само чакъл.

Тук се очертава не толкова недоволство от „градската естетика“, колкото страх малките проблеми да не се превърнат в инцидент.

А „приключен“ означава ли „решен“?

Това се оказа най-интересният въпрос от проверката ни.

Официалната начална страница на „СигналИн“ отчита 8 885 регистрирани сигнала. От тях 8 298 са отбелязани като „приключени“, а 582 – „в обработка“.

На пръв поглед това изглежда като много висок процент приключени преписки.

Но PredelNews отвори част от конкретните случаи.

На 8 септември е подаден сигнал за невъзстановена пътна настилка след авария на водопровод. На 10 септември той е отбелязан като „Приключен“.

Отговорът на Общината обаче гласи, че сигналът ще бъде предаден на ВиК – Благоевград за предприемане на действия.

Тоест административната преписка в системата е приключила, но от публикуваната информация не следва непременно, че асфалтът вече е възстановен.

Подобен случай има и при опасния временен светофар към Бистрица.

Сигналът е подаден сутринта на 8 септември и е приключен същия ден. В институционалния отговор обаче се посочва, че сигналът е изпратен към изпълнителя и предстои спешна инспекция на място, след която трябва да бъдат предприети корективни действия.

Това не означава, че администрацията не работи по случаите.

Означава нещо по-различно и важно:

статусът „Приключен“ в системата не бива автоматично да се чете като „физическият проблем вече е отстранен“.

При някои случаи той може да означава приключване на административната обработка, препращане към друго дружество или даване на институционален отговор.

И ако искаме реално да измерим колко ефективно се решават проблемите в града, трябва да зададем следващия въпрос:

Колко от „приключените“ сигнали са действително отстранени на терен?

Има и сигнали, които стоят с месеци

При проверката ни попаднахме и на по-стари случаи.

Сигнал №106712 за предполагаемо незаконно действие е подаден още на 14 април 2026 г. и при последното индексиране остава със статус „В обработка“, без публикуван институционален отговор.

Друг сигнал от 16 юни също остава „В обработка“ месеци след подаването и без публикуван отговор.

Тези отделни случаи сами по себе си не доказват системен проблем, но показват защо суровият брой на „приключените“ сигнали не е достатъчен, за да се оцени работата на системата.

Необходимо е да се гледат и времето за реакция, реалният резултат на терен и повторните сигнали за едно и също място.

Какво всъщност казват данните за Благоевград?

Може би най-силният извод не е, че благоевградчани се оплакват от боклук или лампи.

А че огромна част от проблемите, които ги карат да действат, са свързани с предвидимостта на ежедневието.

Хората искат лампата да свети.

Тротоарът да може да се използва.

Контейнерът да бъде изчистен.

Опасното дърво да бъде премахнато.

Кучетата да не създават риск.

Колата да не е върху тротоара.

Шумът да спира през нощта.

И когато един и същ проблем се появява отново, езикът в сигналите постепенно се променя – от молба за съдействие към предупреждение, че „за пореден път“ нищо не се случва или че може да стане инцидент.

Това вероятно е една от най-точните снимки на местното недоволство:

не непременно гняв заради един голям проблем, а натрупване на десетки малки проблеми, които гражданинът среща всеки ден.

И именно тези „малки“ проблеми в крайна сметка определят дали човек усеща града си като подреден и работещ.

Бележка на PredelNews: Анализът е извършен върху извадка от 72 публично достъпни сигнала в системата „СигналИн“, публикувани в началото на септември 2026 г. Извадката не представлява социологическо проучване и не включва всички граждани или всички канали за подаване на сигнали. Данните показват проблемите, за които граждани са избрали да сезират общинската администрация.