Водният режим в Кюстендил вече има много по-конкретно обяснение – и то показва проблем, който няма да изчезне автоматично с края на настоящата суша.
Управителят на „Кюстендилска вода“ Даниел Орманков посочи, че градът няма алтернативен водоизточник, няма достатъчно съоръжения за съхранение на вода, а загубите по мрежата остават около 60%.
Това са три отделни слабости в една и съща система.
Вода има, но няма достатъчно резерв
Кюстендил се захранва от речни водохващания и шахтови кладенци по река Струма.
При продължително засушаване дебитът на речните източници пада.
Според управителя на ВиК в момента наличните количества са недостатъчни за постоянно 24-часово водоснабдяване.
Проблемът се утежнява от факта, че системата не позволява лесно прехвърляне на вода между отделните части на града.
Няма къде да се натрупва водата
Другото ключово обяснение е липсата на достатъчно съоръжения за съхранение.
При наличие на резервоари и водоем може да се създава буфер – вода да се събира в период с по-висок дебит и да се използва при спад.
В Кюстендил този резерв е ограничен.
Орманков директно посочи и десетилетния проблем с недовършения язовир „Кюстендил“.
Около 60% от водата продължава да се губи
Това е вероятно най-силното число в цялата история.
По данни на ВиК загубите по водоснабдителната мрежа остават около 60%.
Дружеството посочва, че през последните години са подменени над два километра водопроводи и над 700 метра довеждащ водопровод.
Но ако шест от всеки десет условни литра продължават да не достигат като отчетена вода до крайния потребител, подмяната досега очевидно не е достатъчна, за да реши системния проблем.
Дупница има нещо, което Кюстендил няма
Самото ВиК прави важен регионален контраст.
Дупница има основно рилско водохващане, но при необходимост може да използва и язовир „Дяково“.
През летните месеци има възможности и от „Калин“ и „Карагьол“.
Кюстендил няма подобна гъвкавост.
Това означава, че при едно и също сухо лято двата града не започват от еднаква позиция.
Сушата е спусъкът, но не е единствената причина
Продължителното сухо време намалява дебита.
Това е природният фактор.
Но липсата на резервен източник, липсата на достатъчно водни обеми за съхранение и високите загуби по мрежата са инфраструктурни фактори.
Точно тук е важната разлика.
Дъждът може да облекчи кризата.
Не може сам да модернизира системата.
След протеста въпросът вече е какво се прави
Жители на Кюстендил вече излязоха на протест заради ограниченото водоподаване.
След него управителят на дружеството даде техническото обяснение.
Следващата стъпка трябва да бъде по-конкретна.
Каква е инвестиционната програма за намаляване на 60-процентните загуби?
Има ли реалистичен вариант за алтернативно захранване?
Какво точно е необходимо за довършването на язовир „Кюстендил“?
И в какъв времеви хоризонт може да бъде намалена уязвимостта на града?
Това са по-трудните въпроси.
Но те са и много по-важни от това в колко часа ще бъде пусната водата днес.
Коментари (0)
Оставете коментар
Моля, коментирайте любезно и по темата.