Строителството на язовир „Кюстендил“ започва още през 1978 година. Почти половин век по-късно съоръжението остава недовършено, докато през 2026 г. части от града отново се оказаха на воден режим. Проверка на PredelNews проследява една история, която започва преди десетилетия, но днес звучи по-актуално от всякога.
Представете си инфраструктурен проект, започнат във време, когато България изглежда по съвсем различен начин.
Минават 80-те години. Идват 90-те. Сменя се политическата система. България влиза в НАТО и Европейския съюз. Появяват се интернетът, смартфоните, социалните мрежи, електромобилите и изкуственият интелект.
А язовир „Кюстендил“ все още не е завършен.
Строителството започва през 1978 година.
През 2001 г. работата по обекта е прекратена поради липса на средства, когато според официална информация язовирът и прилежащите към него съоръжения са изпълнени приблизително наполовина.
Днес сме 2026 година.
И докато започнатият преди близо половин век обект продължава да чака своето довършване, през това лято части от Кюстендил отново се оказаха на воден режим.
Това вече не е само история за сушата.
Това е история за 48 години чакане.
Проектът е замислен още през 70-те години
Проверка на PredelNews в официални документи показва, че водоснабдителната система с язовир „Кюстендил“ е проектирана още в периода 1973–1977 година.
Идеята е съоръжението да участва в осигуряването на питейно-битовото водоснабдяване на Кюстендил и населени места в общините Кюстендил и Невестино.
Строителството започва през 1978 година.
Впоследствие проектът е актуализиран заради промени в нормативната уредба.
След това идва 2001 година.
Парите свършват.
Строителството спира.
Обектът остава приблизително 50% завършен.
И започва дългото чакане.
Още преди близо 20 години са били нужни десетки милиони
PredelNews откри и по-стар официален документ, който показва мащаба на проекта.
В програмен документ на Министерството на регионалното развитие от периода 2007–2008 година необходимите тогава средства за завършването на язовир „Кюстендил“ са оценени на около 65 милиона лева.
От тях около 10 млн. лв. са били предвидени за пречиствателна станция за питейни води, а още над 5 млн. лв. – за външен водопровод.
Тази сума обаче е оценка отпреди близо две десетилетия и не може да бъде приемана като актуалната цена за завършването на язовира през 2026 година.
И точно тук се появява един от най-големите въпроси.
Днес все още няма окончателна съвременна стойност колко би струвало реалното довършване на проекта.
48 години след първата копка първо трябва да се установи какво може да бъде използвано
След толкова години частично изградената язовирна стена трябва да бъде обследвана.
Необходимо е да бъде проверено техническото ѝ състояние, устойчивостта, актуалната хидрология на водосбора и съответствието на изграденото с днешните нормативни изисквания.
Едва след това може да се пристъпи към актуализиране на проектите и изчисляване на реалната стойност на бъдещото строителство.
В инвестиционното планиране за 2026 година фигурира и обследване на язовир „Кюстендил“.
Но обследването е само началото.
То не означава завършен язовир.
След него могат да последват ново проектиране, процедури, съгласувания, осигуряване на финансиране и едва тогава – реално продължаване на строителството.
С други думи:
48 години след началото на строежа все още се намираме преди момента, в който може категорично да бъде казано кога язовирът ще бъде завършен и колко ще струва това.
А през това време Кюстендил отново остана на режим
Контрастът стана особено силен през лятото на 2026 година.
Заради намалените количества във водоизточниците няколко квартала и части от централната градска зона преминаха към ограничения във водоподаването.
В определени периоди хората трябваше да се съобразяват с часови график, за да имат вода.
За много семейства това означаваше пълнене на съдове, планиране на къпане, пране и ежедневни домакински дейности според часовете, в които от чешмата има вода.
Темата стигна и до протест.
Жители на Кюстендил поискаха решения, а не поредните временни мерки.
Около 60% загуби по мрежата
Но проблемът не се изчерпва с липсата на язовир.
Има и втори огромен проблем.
По данни на управителя на „Кюстендилска вода“ Даниел Орманков, цитирани от БТА на 25 август 2026 г., загубите на вода по мрежата продължават да бъдат около 60%.
Година по-рано, през септември 2025 г., Орманков посочва стойност от 62% загуби за ВиК оператора.
Това не означава непременно, че цялото количество буквално изтича през спукани тръби. Загубите във водоснабдителните системи могат да включват както физически течове и аварии, така и други видове неносеща приходи вода.
Но мащабът остава огромен.
Така кризата в Кюстендил всъщност има няколко лица едновременно:
недостатъчни и сезонно зависими водоизточници;
липса на достатъчен резерв;
големи загуби по мрежата.
Дори язовирът някой ден да бъде завършен, това няма автоматично да премахне проблемите със старата ВиК инфраструктура.
Дупница има резерв. Кюстендил – много по-малко възможности
Особено показателно е сравнението със съседна Дупница.
При проблем с основното водоснабдяване градът разполага с допълнителни възможности и алтернативни водоизточници.
Кюстендил обаче е значително по-зависим от речни водохващания, чийто дебит се влияе от сезона и климатичните условия.
Когато водата намалее, възможностите за реакция са ограничени.
И точно тук язовир „Кюстендил“ отново се връща в центъра на разговора.
Защото идеята за подобен резерв не е нова.
Тя съществува от десетилетия.
Парадоксът на един град, известен с водата
Има и една почти символична ирония.
Кюстендил от векове изгражда своята идентичност около водата.
Минералните извори са сред най-разпознаваемите символи на града.
Разбира се, минералната вода и питейното водоснабдяване са различни системи и едното не може просто да замени другото.
Но контрастът е неизбежен.
Град, известен в България със своите минерални извори, се оказва място, в което хиляди хора трябва да чакат определени часове, за да потече вода от чешмата.
Един язовир преживя поколения
Човек, роден през 1978 година – когато започва строителството на язовира – днес е на около 48 години.
Има хора, които тогава са били деца, а днес вече имат свои деца и внуци.
За това време България премина през огромни политически, икономически и обществени промени.
Смениха се десетки правителства и парламенти.
Строяха се магистрали, нови квартали, търговски центрове и индустриални зони.
Технологиите промениха света.
А язовир „Кюстендил“ остана недовършен.
Това може би е най-силният символ на проблема.
Не че нищо не е правено.
А че почти половин век след началото на проекта Кюстендил продължава да няма завършено съоръжение, което още преди десетилетия е било разглеждано като част от решението за водоснабдяването на района.
Има движение, но финалът все още е далеч
Има и положителен сигнал.
Темата отново присъства в държавното планиране, а обследването трябва да покаже реалното състояние на изграденото и възможностите строителството да бъде продължено.
Това е необходима стъпка.
Но е само първата.
След обследването ще трябва да стане ясно:
колко от построеното може да бъде използвано;
какво трябва да бъде реконструирано;
какви нови проекти и процедури са необходими;
колко ще струва окончателното завършване;
откъде ще дойдат средствата;
и най-важното – има ли реалистичен срок, в който язовирът действително може да бъде завършен.
Въпросите, на които Кюстендил заслужава отговор
След близо половин век чакане обществото има право на конкретни отговори.
Кога ще приключи обследването на язовир „Кюстендил“?
Кога ще има актуална оценка за стойността на проекта?
Има ли реалистична година за възобновяване на строителството?
Какво финансиране ще бъде необходимо?
Какъв е планът за намаляване на огромните загуби по ВиК мрежата?
И най-важното – ще види ли Кюстендил този язовир завършен?
Защото след 48 години обещанието, че проблемът ще бъде „разгледан“, трудно може да бъде достатъчно.
А след водния режим през 2026 година темата вече не е просто история от архивите.
Тя е проблем от настоящето.
Проблем, който хората усещат всеки път, когато завъртят крана.
И понякога от него не потече нищо.
Източници и документи
Материалът е изготвен след проверка на PredelNews в официални документи, регулаторни материали и публични изявления. Данните са актуални към датата на публикуване.
Народно събрание на Република България – официален парламентарен отговор за язовир „Кюстендил“: проектиране през 1973–1977 г., начало на строителството през 1978 г., спиране през 2001 г. при приблизително 50% изграденост и необходимите стъпки за евентуалното му довършване.
Българска телеграфна агенция (БТА), 25.08.2026 г. – изявление на управителя на „Кюстендилска вода“ Даниел Орманков за водния режим, липсата на алтернативен водоизточник и загубите по мрежата от около 60%.
Българска телеграфна агенция (БТА), 25.09.2025 г. – данни на управителя на дружеството за 62% загуби на ВиК оператора.
КЕВР – документи и решение по бизнес плана на „Кюстендилска вода“ ЕООД за регулаторния период 2022–2026 г.
Коментари (0)
Оставете коментар
Моля, коментирайте любезно и по темата.